„ТЕЛЕФОННЫЙ ЗВОНОК И ДВЕРНОЙ...”
Александр Семёнович Кушнер (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЕЛЕФОНЕН И ВХОДЕН ЗВЪНЕЦ
Телефонен и входен звънец –
сякаш ангели в моя живец.
Ето, първият литва, лети,
по пластинка с чукчето звънти.
А веднага от друга стена
гръмва другата звънка страна.
И звънтейки със сребърен звън,
ме разкъсват навътре-навън.
И се бият – какво да реша –
за безсмъртната моя душа.
Крак – насам, а нататък – ръка,
но замлъкват звънците така.
Телефонен и входен звънец –
сякаш ангели в моя живец.
За душата ми грижат се, бдят.
Всичко в ред е, щом още звънят.
Ударения
ТЕЛЕФОНЕН И ВХОДЕН ЗВЪНЕЦ
Телефо́нен и вхо́ден звъне́ц –
ся́каш а́нгели в мо́я живе́ц.
Е́то, пъ́рвият ли́тва, лети́,
по пласти́нка с чукче́то звънти́.
А ведна́га от дру́га стена́
гръ́мва дру́гата звъ́нка страна́.
И звънте́йки със сре́бърен звъ́н,
ме разкъ́сват навъ́тре-навъ́н.
И се би́ят – какво́ да реша́ –
за безсмъ́ртната мо́я душа́.
Кра́к – наса́м, а ната́тък – ръка́,
но замлъ́кват звънци́те така́.
Телефо́нен и вхо́ден звъне́ц –
ся́каш а́нгели в мо́я живе́ц.
За душа́та ми гри́жат се, бдя́т.
Вси́чко в ре́д е, штом о́ште звъня́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кушнер
ТЕЛЕФОННЫЙ ЗВОНОК И ДВЕРНОЙ...
Телефонный звонок и дверной –
Словно ангела два надо мной.
Вот сорвался один и летит,
Молоточек в железку стучит.
В это время другой со стены
Грянул вниз – и с другой стороны.
И, серебряным звоном звеня,
Разрывают на части меня.
И дерутся, пока я стою,
За бессмертную душу мою.
Ноги – к двери, а к трубке – рука,
Вот и замерли оба звонка.
Телефонный звонок и дверной –
Словно ангела два надо мной.
Опекают меня и хранят.
Все в порядке, покуда звонят.
1962 г.
---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Александър Кушнер (Александр Семёнович Кушнер) е роден на 14 септември 1936 г. в Ленинград. Завършил е филологическия факултет при педагогическия институт „А. Херцен”. Автор е на около 50 стихосбирки, сред които „Первое впечатление” (1962 г.), „Ночной дозор” (1966 г.), „Приметы” (1969 г.), „Голос” (1978 г.), „Таврический сад” (1984 г.), „Дневные сны” (1986 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Живая изгородь” (1988 г.), „Память” (1989 г.), „Флейтист” (1990 г.), „Аполлон в снегу: Заметки на полях” (1991 г.), „Ночная музыка” (1991 г.), „На сумрачной звезде” (1994 г.), „Избранное” (1997 г.), „Летучая гряда” (2000 г.), „Пятая стихия” (2000 г.), „Кустарник” (2002 г.), „Волна и камень” (2003 г.), „Холодный май” (2005 г.), „Избранное” (2005 г.), „Аполлон в траве” (2005 г.), „В новом веке” (2006 г.), „Времена не выбирают” (2007 г.), „Облака выбирают анапест” (2008 г.), „Мелом и углём” (2010 г.), „Вечерний свет” (2013 г.) и др., на книгите за деца „Заветное желание” (1973 г.), „Большая новость” (1975 г.), „Город в подарок” (1976 г.), „Велосипед” (1979 г.), „Веселая прогулка” (1984 г.), „Что я узнал” (1988 г.), „Как живете?” (1988 г.), „Чтобы всех напугать” (1992 г.), „Что лежит в кармане?” (2003), „Что я узнал!” (2003 г.), „Весёлая прогулка” (2011 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (от 1965 г.), на руския ПЕН-център (от 1987 г.), главен редактор е на „Библиотеки поэта” (от 1992 г.) и „Новой библиотеки поэта” (от 1995 г.), член е на редколегиите на списанията „Звезда”, „Контрапункт” и „Арт-Петербург”. Живее и работи в Петербург.